ЕЛЕКТРОАПАРАТУРА НИСКО НАПРЕЖЕНИЕ (НН) И СРЕДНО НАПРЕЖЕНИЕ (СН)

ЕЛЕКТРОАПАРАТУРА НИСКО НАПРЕЖЕНИЕ (НН) И СРЕДНО НАПРЕЖЕНИЕ (СН)

виж продукти

Пожароизвестяване

Проектиране на решения за пожароизвестяване и последвала поддръжка



При изграждането на пожароизвестителните системи от възлово значение са изборът на тип система (конвенционална или адресируема), мястото на което ще бъде разположена централата, типът и разположението на детекторите и организацията на сигнализацията в обекта.

 

За избора на тип система трябва да се имат предвид следните параметри: брой на датчиците, време за реакция на персонала, информация, време за евакуация на хората. За момента цената на конвенционалните системи е по-ниска, отколкото на адресируемите, което ги прави предпочитани от инвеститорите.

 

 

ПОЖАРОИЗВЕСТИТЕЛНИ ЦЕНТРАЛИ


Захранват и контролират работата на останалите елементи на системата. Те получават и обработват сигналите от пожароизвестителните устройства, установяват работните режими на системата, задействат звукови, светлинни сигнализации и блокировки, а също така могат да информират за аларма дистанционен център и да съхраняват и разпечатват информация за настъпилите събития. Пожароизвестителната централа е удачно да бъде разположена до главния вход на сградата, на рецепцията или на място с денонощно присъствие.

ДАТЧИЦИ


Приемат информацията от обкръжаващата ги среда и реагират на различни физико-химични явления (температура, дим, пламък), като ги преобразуват в електрически сигнал. Важна характеристика е тяхната чувствителност, която показва каква е минималната стойност на контролирания параметър, предизвикваща активиране на детектора. Друга важна характеристика на детектора е охраняваната от него площ (м2). Това е площта, която детекторът защитава при определена височина на монтиране, като при възникване на пожар в точка от тази площ детекторът трябва да сработи за предварително определено време.

При подбора на датчиците за пожароизвестяване и тяхната инсталация се взимат под внимание няколко важни фактора.

 

 

ДИМНИ ПОЖАРОИЗВЕСТИТЕЛИ


При монтиране в помещения с нормална височина и нормална пожарна опасност се подбират димни пожароизвестители, чиито обхват е около 80-90 кв. м. В коридорите е възможно разстоянието между димните детектори да се увеличи. За помещения с височина над 9 м използването на стандартни датчици се счита за проблематично. От практическа гледна точка е важно времето от подаване на алармения сигнал до започване на пожарогасенето да е по-малко от 5 мин. Димните детектори се монтират в непосредствена близост до тавана, като при монтажа им трябва да се спазват минимално допустимите разстояния между датчик и стена или изпъкнала част – минимум 0.5 м.

Смущаващ фактор за правилната работа на димните детектори е околната температура, която не трябва да превишава 50 оС. При по-големи помещения, с по-голяма височина на таваните, е удачно да се използват линейни димооптични детектори, като дължината на лъча им не трябва да превишава 100 м.

 

 

ТОПЛИННИ ПОЖАРОИЗВЕСТИТЕЛИ


Трябва да се монтират над самия обект, тъй като идеята е да реализират непосредствен термичен контакт с него. Тези датчици са с много по-малък обхват, между 20-30 кв. м. При настройката на температурата на задействане на детекторите трябва да се предвидят от 10 до 30 оС над очакваната максимална температура за съответното помещение. Монтажът на пламъчни детектори също се отличава с определени специфики – върху тях не трябва да попада директна слънчева светлина и трябва да се монтират на разстояние около 0.3 м от тавана, така че да не попадат в задимена област.

РЪЧНИ ПОЖАРОИЗВЕСТИТЕЛИ


Необходимо е да се включват в отделна зона, когато са свързани в конвенционална система. Разполагат се до всички входове на сградата, до противопожарни кранове и съоръжения с висока пожарна опасност на отстояние не по-малко от 0.5м от ключове и други бутони. Изискването по отношение на организацията на алармената сигнализация в обекта е да има сирена на всеки етаж, както и външна такава, които да се чуват добре в цялата сграда се отчитат и фактори като етажност, евакуационни пътища, стълбищни площадки и др.

 

При конвенционалните системи, активирането на едно устройство от зоната дава индикация на контролния панел за активиране на цялата зона, без да се посочва кое е сработилото устройство. Поради това, при този тип системи се препоръчва ръчните пожароизвестители и детекторите да са конфигурирани в отделни зони. Обикновено при тези системи обхватът на зоната съвпада с броя на монтираните на една линия устройства. Препоръчва се да не се монтират повече от 23 устройства на една зона – ограничение, свързано с максималната защитавана площ и така повредата на един или повече детектори не влияе съществено на работата на цялата система.